В тази история много от Вас, горди собственици на лакоми кучета, ще им се изправят косите, ще си вземат поуки, ще научат с какво да си хранят кучето и ще се посмеят. Историята разказва за тогавашна 9-годишна пухкава, косморъсеща голдън ретрийвърка на име Шарли. Шарли е типична представителка на породата – силно любвеобилно, неориентирано, търсещо приключения и най-вече храна куче.
Шарли живее в краен квартал на София, богат на кулинарни кътчета. Под кулинарни кътчета разбирайте – пица на парче, дюнери (в конкретния диапазон от 300 метра, поне 4 обекта), палачинки, сандвичи, сръбски скари, кебапчета, хот-док пунктове, баничарници и тук-таме фреш и магазини за ядки… и всичко това през 5 метра. Кварталът на Шарли разполага с широки зелени площи, осигуряващи нуждите на кучето за разходка, игра и естествени нужди.
Разходка с кучето
Действието се развива в разгара на летен сезон, юли 2018 година. Часа е около 22:00.
Като отговорни и добри стопани на Шарли, двамата с тогавашния ми приятел (сег. време съпруг) излизаме на разходка с кучето. Темпераментната представителка на голдън ретрийвър, има нужда от тичане и разходка без каишка (грешка). Пускаме я, за да изразходи насъбраната през деня енергия без каишка и за времето от около 15 секунди тя ловко успява да заличи скромното си 30+ килограмово тяло от нашето полезрение. Първите 60 секунди не се притеснителни за нас. Сигурно пак се е завряла да яде някакви боклуци около блока. – разсъждавам аз.
– Оф, много ми е топло! Давай да я търсим и да се прибираме, преди да сме пукнали от жега! – казва Той.
– Добре, нека се натича и ще дойде, 100 пъти го е правила този номер.
– Добре!
Обсъждаме цялата международна ситуация, всичките ни възгледи за летни ваканции, всички текущи проблеми, всички текущи проблеми на приятелите ни… АМА КУЧЕТО ОЩЕ ГО НЯМА!
– Давай да я търсим… – загрижено проговаря кучешко-майчински инстинкт в мен след 15 мин.
– Давай, че умрях от горещина! – отговаря Той
Следва около час викане под прозорците на всички клети и без това съседи в столичния квартал „Люлин“, оставаме без успех да намерим Шарли. Хората и без това страдат, че живеят на това място, в панелни блокове и се варят бавно всяка нощ от летния сезон, обвити в шарени изолации, които уж трябва да спират горещината. На всичко отгоре трябва да слушат ремонтите на съседите си всяка неделя от 7:45 до 10:00, трябва прането им да попива аромата на печени чушки всеки ден, трябва да страдат от неплатени сметки на комшии за етажна собственост и накрая се появяваме ние – крещящи хора в 23:30 часа под прозорците им – ШАРЛИИИИИИИ, ШАРЛИИИИИИИИ…. Ако някой от вас чете това – съжалявам!
Ta, Шарли продължи да бъде призовавана като Египетски Бог още часове.
И така часа става 2:00. Аз като истинска стопанка започвам да рева геройски по площадките из квартала, осъзнавайки че някой зъл човек е прибрал малкото ми наивно кученце и сигурно вече му е дал ново име и креват. КРАЙ!
Безутешността ми ме води на едно ново за онази година ниво на отчаяние, а именно – търсене на информация във Facebook групи. Седейки в колата, аз влизам в небезизвестната с хилядите си членове група „Люлин“.
Отчаяно пиша в търсачката „куче“, докато моя приятел не спира да вика:
– Шарлиииииииии! Шарлииииии! Мале, само да те намеря…
Откриването на Шарли
Voila! Търсачката открива доста резултати и един от които е моят!
Клето момиче пише, че преди 4 часа е намерен голдън ретрийвър, който се е позиционирал на СРЪБСКАТА СКАРА В ЛЮЛИН 6! Момичето е приложило снимки към поста си, в който ясно се вижда МОЯ ХИПОПОПТАМ, който просто се е разположил пред тезгяха, на който издават кебапчета и гледа с онзи толкова дълбок поглед, кръстоска между: „Мога да помагам на обществото – да спасявам хора, да водя слепи, да бъда терапевтично куче“ и „Това ще го ядеш ли?“
Не бих могла да опиша с думи амалгамата от емоции, които ме заляха в този момент. Едновременно искам да отида и да се разплача от щастие, че съм намерила кученцето си, като в същото време искам да й дам як пердах!
Виждам също и 235 коментара под публикацията:
- Отново безотговорни стопани! Взимате ги и после не са ви удобни, хайде на улицата!
- Милата душичка! Беше много гладна, дадох й да хапне, поне това мога да направя!
- И аз това направих! х 175 коментара…
- Изроди! Да изхвърлите горкото гладно животно! Що за хора сте!
- Продавам Лада Нива…
…
Отиваме към заветното място. Изненада! Шарли седи мирно, с вперен поглед към тезгяха, колкото и на снимките от преди 4 часа.
Развиквам се:
– ШАРЛИИИИИ! ШАРЛИИИИИ!
Всичко става тихо. Ушите ми пищят от адреналин, че съм намерила най-добрата си приятелка невредима. Шарли леко обръща поглед към мен. Засичаме погледи. Аз съм щастлива, че тя е жива и здрава, намерена. Тя ме поглежда кравешки за 5 секунди и обръща поглед ОТНОВО към… тезгяха от който до сега са падали КЕБАПЧЕТА. МОЯТА ЛЮБОВ И ГРИЖА КЪМ НЕЯ 9 ГОДИНИ СТАВА безпредметна от момента, в който кайма и кимион са се смесили и попаднали на нагрени железни прътове, превръщайки ги в КЕБАПЧЕТА!
Тичам и я прегръщам. От нея текат лиги. Благодаря искрено на персонала, който се е погрижил безценното ми същество да е останало невредимо за последните 4 часа.
Казвам:
– Благодаря ви, мили хора! Не знаете какво ми костваше да намеря, а вие да сте я пазили толкова време!
Отговарят:
– Не сме я пазили, тя не е мръднала от няколко часа. Много хора я галиха и и дадоха храна. Тя просто си седеше.
Философията на живота ми за предаността на кучето се изпарява. Аз, давайки й безгранична любов, домашни и медицински грижи се изпарява пред силата на храната. Безсилна съм. Купувам от денонощния магазин бутилка водка на персонала, закачам повода на каишката на безценното ми свръх лакомо куче и се прибирам със смесени чувства вкъщи.
Остана в мен да тежи въпроса дали връзката между човек и куче или между кебапче и куче е по-силна…
P.S. Искаш ли и ти да напишеш такава статия в haha.bg? Регистрирай се и напиши черновата от профила си. Ние ще редактираме материала, ще го публикуваме и ще се погрижим да достигне до хиляди читатели. А ти ще обереш славата!
