„Типично по български!“ – най-българските неща

  • от Damyan
  • 05.10.2021
  • 2 Коментара

Като народ сме доста интересна извадка, дори и за самите себе си. Със сигурност не сме като тези на запад. Да, ама не сме и като тези на изток. Поради тази причина, реших да направя нещо като „компилация“ от най-характерните ни черти като българи или тези, заради които човек би възкликнал „Типично по български!“

Освен това, мое величество си направи труда да сътвори БЪЛГАРОМЕТЪР от 19 въпроса, който ще измери КОЛКО % БЪЛГАРИН СИ. Затова, ако не ти се чете, можеш просто да цъкнеш бутончето и да слезеш при Българометъра. Или просто прочети за най-българските ни черти и се подготви за изпита!

Хлябът

Значи, ние ядем много хляб, ама много хляб. Всеки, който е ходил в чужбина, знае, че там хлябът е просто допълнение – дет’ се вика, да не станеш гладен от масата. Хвърлят ти там две багетченца и се оправяй! Халал да са ти! Да, ама при нас така не става.

Истината е, че сме закърмени с хляб от малки. „Айде, бабе, доизяж си… без хляб давай!“ – Демек, баба ти вече е развяла белия баирак и ДАЖЕ е склонна да отстъпи от хляба, само и само да си изядеш.

Шок и бомба! Първо в БНР - Бургас! Какво ще се случи по празниците... Вижте  тук: - КОМЕНТАР

Аз лично се опитвам да ограничавам хляба, защото знам, че той едно от нещата, които ме освинват. Ограничил съм го до степен, в която го ям само на пица, дюнер, препечени филийки, брускети, хрупкави хлебчета от топлата витрина на някой хипермаркет и т.н. Колко да съм го ограничил хляба? А като ме лъхне ароматът на някоя селска пекарна, мога да изям един цял самун барабар с хлебаря вътре! ДА, ОГРАНИЧИЛ СЪМ ХЛЯБА!

На излизане от тоалетната

Доста често ми се е случвало (а и аз съм го правил) да виждам как някой си закопчава колана и ципа на гащите на излизане от тоалетната кабинка. Значи, можел е да го направи вътре, но го прави на излизане от вратата. Някак си по-мъжко е…

Ако си бил на бригада в САЩ знаеш, че това е доста добър метод за разпознаване на нашенци.

Еми да! Нека да знаят чужденците, че едвам го побираме и затова отнема толкова време това пусто закопчаване!

Култ към автомобила

Средностатистически, всеки у нас има кола – лукс, който доста развити държави не могат да си позволят. Според данни на МВР от 2016 г., регистрираните автомобили в България към този период са били над 4 милиона. От 7 милионна клета майка България като извадиш непълнолетните (въпреки, че това не е препятствие за шофиране при нас) и хората в преклонна възраст – VOILA!

Успешен си, здрав си, красив си, браво! Нямаш кола? Не си човек. Средностатистическата българска жена няма и през бронирано стъкло да те погледне, ако нямаш кола.

А на наш’то момче какво му подаряваме за абитуриентската? – Кола.

Едно време дядовците са ги поръчвали колите още овреме, че като порасне малкия, тъкмо да е пристигнала от Съветския съюз.

Доста е желателно автомобилът ти да е немски, иначе не се ползваш с добра принадлежност в обществото ни.

А ако искаш да ни разгневиш, вдигни ни цената на бензина. Реципрочно, ако искаш да те обичаме, намали цената на бензина. Един така в парламента влезе…

Псуваме, докато шофираме

Винаги си носим торбата с псувните, докато шофираме (а и не само, докато шофираме) и умело я разтваряме, за да замеряме другите с колорита на езика си. Няма значение от ситуацията, както и дали си виновен или не.

Псувни

„Къде завиваш, ве, майка ти да е*а?!“

„Къде спираш, ве, майка ти да е*а!!!“

Както Камен Донев загатваше в една своя постановка:

Изскача ти пешеходец на пешеходна пътека? – „Гледай къде ходиш, ве, майка ти да е*а!“

Ти си пешеходец и ти изскача автомобил? – „Гледай къде караш, ве, майка ти да е*а!“

…както учтивата форма „Айде малко по-бързичко пресичай, де, майка ти да е*а!“

Култ към анцуга

…Или така наречените дрехи за бой. Анцугът е неизменима част от гардероба на модерния Българин. Аз лично имам няколко. Опитвам се да ги ползвам предимно за спорт, но не винаги ми се получава.

Съвсем нормално е да имаш анцуг за вкъщи, анцуг за работа, анцуг за спорт и един по-официален анцуг …за поводи. Ако е така, значи си наш човек, човек.

Още по нормално е повечето от тях да са маркирани с трите бели ленти на смъртта, индикиращи логото на добре познатият бранд Адидас – признак за висок статут в анцуговата мода.

Доктор по всички науки

Не е тайна, че у нас всички разбираме от всичко. Ние нямаме нужда някой да ни казва или пък да търсим каквото и да било в някаква си Гугъл търсачка…

Аз много добре си знам пътя! Тръгнало то да ми обяснява от телефона накъде да завивам! А-а-а, ма, ха! Е*ем ти Сирито!

Изключително грешно е да викаш майстори, техници и други там ШАРЛАТАНИ, които да ти оправят там нещото! Ти можеш сам да си го оправиш! А ако не нацелиш фазата и нулата от първия път, то от втория със сигурност ще стане. Голяма работа!

„Капела мивката… И к’о кат’ капе? Да викна майстор ли? Ти луда ли си, ма?! Нали ти казах, че ще я оправя! Не е нужно да ми напомняш на всеки шест месеца!“

Такива майстори сме ние.

А стане ли дума за политика, футбол или варене на ракия. Охоооо! Бог да ти е на помощ, ако имаш различни виждания, мили мой!

Отричане на настоящите трендове

„Начи… зомбираха се с тея телефони! Само в телефоните си гледат!“

„И к’ви са ся тея простотии, дето ги дават по телевизията…“

„К’ви са тея музики, дето ги въртят сега…“

„Туй ся храна ли е?“

„Хоум офис… Туй работа ли е… Джъткаш там на няк’къв компютър…“

„ААаа… Мани ми ги… там… компютри!“

…и още много други. Не си Българин, ако не кажеш (без да са те питали) как туй с’я нищо не е и за нищо не става! А и нали вече уточнихме, че си доктор по всички науки?

Блянът по миналото

В допълнение към предишната точка, не може да не споменем и захласването по това какво е било преди…

„Едно време каква музика имаше… Сигнал…, ФСБ…, Тони Даче… ъъъ… Тони Димитрова… Туй с’я к’во е… Трап, ли? КОЙ Е ТРАП, ВЕ?!“

А стане ли въпрос за политика и социална принадлежност: „По Бай-Тошово време беше по-добре!“

Обърне ли се работата на спорт, „Ти не си бил да видиш 94-та година к’во напрайха наш’те на световното! Тея ся за нищо не стават!“

„Едно време к’ви домати имаше… Туй ся домати ли са?“

А ако нещо не ти е наред: „Твойто нищо не е… Едно време по к’ви опашки се редяхме…“

Даже и лошото ни е по-слабо от това, което е било ЕДНО ВРЕМЕ! Нищо не знаем ние днес…

„Ник’къв х*й не става от наш’те…“

Ако не сме първи в дадена дисциплина, особено спортна, обявяваме, че от нашия представител нищо не става! Григор Димитров пада от Надал? – НИЩО НЕ СТАВА ОТ НЕГО!

Кобрата пада от световния номер 1 – Антъни Джошуа? – Ник’къв боксьор не е!

Такива сме си…

И не си истински българин, ако не подкрепяш своите състезатели с думите: „Аре давай, бе, майка ти да е*а!“ Сигурен съм, че тези думи са изключително окуражаващи за всеки един наш състезател.

„Съсипаха я тая държава!“

…или добре познатата вариация „Е*аха и майката на тая държава!“

При наличието на какъвто и да е проблем, не можем да не изконстатираме, че майката на нашата държава… Както и да е!

Чакал си дълго време на опашка? – „Съсипаха я тая държава!“

Превишаваш скоростта и те глобяват? – „Съсипаха я тая държава!“

Печели партия, на която не симпатизираш? – „Съсипаха я тая държава!“

Клиентът те хваща, че използваш помпа? – „СЪСИПАХА Я ТАЯ ДЪРЖАВА!!!“

От Фейсбук страницата Класическия бакшиш

Мисля, че ме разбрахте.

„Що мен не ма напраят..?!“

Много е характерно желанието ни някой от някъде да ни направи нещо. В повечето случаи това се отнася до заемането на определена длъжност, даваща власт, най-често политическо звание. Как тъй са го избрали него? Що не дадоха на мене…?

„Що не ма напра’ят мен Министърпредседател, да видиш как ше са опрайм…“

„Що не ма напра’ят мен шеф на БФС, да видиш как ше тръгне и футбол и всичко!“

А фактът, че не си се кандидатирал за нищо, е без значение.

Това ми напомня за Китодар Тодоров в добре познатия скеч „За майните“ – „Не може ли някой да ми даде малко власт… …да ги изтипосам там на Националния стадион с публика, да гледат…“ и т.н.

„Само [еди кой си] ще ни оправи!“

Неоспорима е нуждата ни някой да дойде, да ни оправи и да бъдем оправени. Припомням някои от добре познатите „управители“:

„Само Царя ще ни оправи!“

„Само Бойко Борисов ще ни оправи!“

„Само Слави Трифонов ще ни оправи!“

„Само Русия ще ни оправи!“

„Само Европа ще ни оправи!“

Само американците ще ни оправят!

…и като се замислиш, май всичките са ни оправяли.

Не обичам да цитирам велики личности като Васил Левски, защото в повечето случаи това се прави с популистки цели, но този път ще си го позволя, за да направя съпоставка с народопсихологията ни сега и преди. Едно време, когато сме били под турска власт, идеята на голяма част от революционерите е била да се вдигне въстание, което да провокира Русия и други сили да ни се притекат на помощ и да ни освободят, както и става. Контрастно на това, Васил Левски е считал, че ние сами трябва да извоюваме свободата си, без чужда намеса.

Та идеята ми беше, че и преди сме искали някой да ни оправя, както и днес.

…И ако нещата не се оправят (сами) – „Нищо ня’а са опрай!“

Въпросът, ние да оправим нещо сами, изобщо не седи на масата.

Разбирането за корупцията

Всички сме против корупцията!!! …когато не сме част от нея. Жертва си на корупцията, но когато дадеш двайска на катаджията, „Туй не е корупция!“

Всички дружно се борим против корупцията, ама „имам един мой човек там, който ще удари едно рамо. Ей ся ш’та пратя при него!“

кажи, че аз те пращам
Кадър от клипа на Ицо Хазарта feat. Homelesz – Имам човек [Official Video]

Е, айде сега… това нищо не е на фона на случващото се в „наш’та ш*бана държава“! Ама може би фактът, че всички се възползваме от препоръката по български „Кажи, че аз та праштам“, вероятно е в дъното на цялата корупционна концепция у нас.

Деленето на прослойки

Това съм го споменавал много пъти по други канали, но ще го спомена пак, защото смятам, че е изключително характерно за нас си. Разделението е типично българска черта. Типично по български, още от време оно обичаме да се делим на всякави полюсни групи:

  • Русофили и русофоби
  • Червени и сини
  • Комунисти и демократи
  • ЦСКА и Левски
  • Има Ковид“ и „Няма Ковид
  • Ваксъри и антиваксъри
  • За маските и против маските
  • Радев и Борисов
  • Чалгари и метъли
  • Тъпи и готини (в училище)

…и още много други. Тези ми дойдоха на акъла само за две минути в процеса на писане на този гениален материал.

Освен това, е много важно да си изкажеш мнението, без да са те питали. Има една приказка:

– Как ще разбереш, че някой е веган?
– Той сам ще си каже.

…което е доста вероятно да предизвика ответна реакция от несъгласните. Предполагам вече правите аналогия с доста случки, в които някой е казал „…ама мен да питаш, тоя вирус го измислиха.“ …и става страшно! А дискретното вмъкване на „мен да питаш“, само издава, че всъщност никой не го питал.

Винаги другите са виновни

Ако нещо не е наред при теб, ти не си виновен за нищо. Виновни са:

  • Държавата
  • Другите
  • Господ

„Ааааах, как ма скъсаха на тоя изпит, майка им да е*а!“

Автомобил спиря рязко, за да предотврати ПТП, ти не си спазвал дистанция и го блъскаш отзад:

„Къде спираш, ве, майка ти да е*а!“

Хващат те да точиш нафта?

„Еми… в наш’та държава това е положението!“ – Еми да… Ти какво си виновен, че са те принудили да точиш нафта?

Не ни е чужда и репликата „Защо все на мен, Господи?“, когато вече нито държавата е виновна, нито другите. Виновен е Господ, че все на теб лошо прави.

да прееба Гошо
…и така Гошо се е озовал с три кредита и минимална работна заплата. Ама какво да правиш… закон на Мърфи!

Чуждопоклонничеството

Като дете на 90-те и свидетел на социалното ни развитие през последните 30-тина години, това според мен е най-актуалната българска черта – блянът по чуждото или гледането в чуждата паница. До голяма степен това е провокирано от системни разочарования, предизвикани може би от не много цветущото ни положение в социален план. Но трябва да подчертаем, че нашият праг на търпимост не е от най-високите и сме склонни да изпратим всичките си деца в чужбина, АКО ТАЯ В ПОЩАТА НЕ СИ РАЗМЪРДА МАЛКО ЗАДНИКА!

И ако мислиш, че само при нас има бавноразвиващи се, явно не си бил във френски полицейски участък, да обясняваш, че са ти вдигнали колата без да си бил в нарушение. В такива моменти си казваш „Мамка му, Луи Дьо Фюнес е бил прав!“

Но въпреки това, при нас всичко е най-лошо и никой не може да ни отнеме това предимство! Предполагам сте виждали доста публикации в социалните мрежи, където хора се заканват минат през „Терминал 2“, защото нещо си е станало.

Типично по български, ние ще въздишаме по чуждите успехи и ще плюем на нашето, използвайки голяма част от гореизложените доводи.

А други пък от малки се готвим да напуснем страната, благодарение на хабера, който получаваме ежедневно от нашите родители и тяхното обкръжение. 18-годишни младежи без ни един час трудов стаж в България, напускат страната ни след гимназията, защото са на мнение, че в България не може да се работи достойно. Кой ли им е казал?

Използването на „Типично по български!“

Най-типичното по български е използването на „Типично по български!“, както и прилежащите му вариации:

„Ние българите сме…

  • …крадливо племе“
  • …долни хора“
  • …мързелив народ“

„Българина е…

  • …прост“
  • …алчен“
  • …мързелив“
  • …долен“

И ако някой сега ми каже „Хаааа! Не си членувал „Българина““, ще отвърна, че у нас „Българина“ вече е псевдоним, а не нарицателно за национална принадлежност, което го лишава от пълен член (от граматична гледна точка).

Та с тези култови български фраза подчертаваме отвратителните черти на нашите сънародници, либерално включвайки и себе си в това число, само колкото да не изглеждаме твърде високомерно. Но в действителност, ползвайки „типично по български“, ние ТАЙНО не пречисляваме и себе си, а само за пред хората, нали…

…Нещо което и аз правя в момента – типично по български!

Лошото е, че тези приказки и реплики ги слушаме от деца. От деца сме подготвяни, че сме страшни боклуци и че България е потъващ кораб, който трябва първи да напуснем. И като ходим в чужбина, сякаш се хвалим колко е зле у нас и колко ни е добре, че не сме у нас, правейки си възможно най-лошата реклама. Ама спокойно! Нали лоша реклама нямало?

Тъпото е, че и аз съм го правил. И сега, 10-12 години по-късно, след като поработих малко в чужбина, след като поучих малко там, осъзнавам, че ние в действителност (типично по български) не оценяваме нещата, които имаме в България и ги смятаме за даденост. …А аз съм бил тъпо пишлеме. 🙂

Българометър

И за да ви покажа, че аз съм най-българин от всички, ще си позволя да дам оценка за всеки един от вас, без да ви познавам. Това отдолу е Българометър, който ще измери колко % българин си. Ако имате въпроси, ТУК НЕ Е ИНФОРМАЦИЯ!!!

Добре дошъл на нашия "Българометър", който ще измери колко си българин!

класически българин

Анкетата се състои от 19 тестови въпроса, на които ти ще можеш да дадеш по един отговор. Няма грешни и срамни отговори, така че попълвай на воля. В крайна сметка, всички сме българи.
Цъкни "Продължи" и си ти! 🙂

За негово величество автора: Дамян Диамандиев Победител ВИП Админ
Направих този сайт. Пак заповядайте.
Етикети:, , , ,
5 12 Гласа
Оцени материала
guest
2 Изказвания
Най-нови
Най-стари Най-гласувани
Инлайн мнение
Виж всички
2
0
Изкажи си положението...x
()
x