А нотариален акт за ракията?

У нас има предмети с неясен произход и неясна собственост. Бурканите. Пластмасовите кутии. Тавите след семейно събиране. Не знаем откъде са, но знаем, че ги имаме.

Това не важи за домашната ракия. Тя винаги има собствена и особена история. Знае се кой е мачкал гроздето, кой е цепил сливите или кой е обирал кайсиите. В какви шишета се налива, колко е отлежала (с точност до деня) и най-вече – какъв ѝ е градусът.

Само че обсъждат промени, според които чуждата домашна ракия може да се окаже проблем, ако не си човекът, за когото е произведена. Или поне част от семейството му. Така един от най-старите, топли и символични български жестове – „Давам ти едно шише да опиташ“ – започва да изисква известно административно планиране.

Това, че една бутилка се намира у вас, никога не е означавало задължително, че е ваша. Не може да е на комшията. Може да е от вуйчо ти. Може някой да я е донесъл на Коледа преди три години и оттогава никой да не смее да я отвори, защото „била много хубава“. Обаче ако няма нотариален акт и бележка за наследство – изливаме я.

Досега, когато някой ти подари ракия, се питаше:
„Гроздова ли е?“

Занапред ще е по-разумно да питаш:
„А ние роднини ли сме?“

Това има и добра страна за семейните отношения. Хора, които не са си говорили от години заради разделен имот, могат отново да потърсят близост. Не толкова заради прошката, а заради онези две бутилки в мазето.

Комшиите също ще трябва да преосмислят отношенията си. Сол може. Чушки може. Яйца – също.
Ракия? Първо проверете нормативната база!

Има нещо много нашенско в опита да регулираме точно това. Домашната ракия не е просто напитка. Тя е мерна единица за приятелство. Дава се за благодарност, за рушвет, за празник, за разтривки, за „да си имаш“. Понякога се появява на масата без никой да е поискал. Точно както неканени роднини.

Разбира се, държавата има право да следи акцизите, производството и сивия сектор. Все пак някакъв ред трябва да има, не може само да съсипваме.

Но 1000 евро минимална глоба звучи достатъчно убедително, за да превърне пластмасова бутилка от безалкохолно в семеен актив с висок риск.

Така стигаме до едно ново ниво на обществено развитие. Не е важно дали пиеш ракия.

Важно е на кого е.

За негово величество автора: Мартин Димитров

Кажи нещо за себе си с няколко думи - да знаем.