Да си имаш собствено куче. Това е перфектно за хора, които не се справят много добре с дългите връзки. Много рядко се случва някое куче да прецени за себе си, че ти не си това, което си е представяло за негов стопанин и да си потърси късмета другаде с други стопани. Кучето е напълно зависимо от теб за почти всичко. Твоята зависимост от него е от съвсем различно естество. Когато си вземеш куче, ти вече имаш отговорност към друго живо същество. Тази изключително задължаваща отговорност ти помога да ставаш от леглото сутрин, за да ходиш на работа. В момента животът ти може да е много скапан, но ако решиш да скочиш от някой мост и да го прекратиш, вече изобщо няма да е редно спрямо кучето и това би трябвало да те спре да го направиш. В тази връзка (куче-стопанин) и двете страни са печеливши.
Има много нередни неща с кучетата. Това е животинският вид, при когото най-добре се усеща прякото въздействие на човека върху цялостната му природа.
Целта ни винаги е била една! И малко неопределена – да получаваме някакви интересни комбинации от кучета. Вземаме едно интересно куче и го бракосъчетаваме с друго интересно куче, тяхното потомство го бракосъчетаваме с друго интересно куче и т.н… Тук водещото винаги е било и си остава интереса!
Стигаме до момента, когато се разхождаш в парка и виждаш до къде води вроденият интерес на човека. При отделните породи кучета наблюдаваме извънредно огромна разлика във вида на козината, форми на черепа, дължина на крайници спрямо дължина на тялото.
При един бърз преглед никога не би предположил, че тези същества принадлежат на един животински вид (Домашното куче).
Исках да ги напиша тия неща, за да не се притесняваме от опитите на Китай да клонира хора и да прави зарази в някакви забутани лаборатории.
Това всичко се прави от вроденото любопитство на хората. Печалбарството тук винаги ще остане на заден план за сметка на интереса! Водещото ще е просто да се види до какви причудливи форми, размери, брой крайници и т.н. ще могат да докарат някакъв човек и от второстепенно значение е вече да се постигне максимална съвместимост с живота на създадените неща.
Естествено, след време ще се случи някой от експериментите да се оплаче. Този „човек“ ще стои заключен в своята стая (или клетка по-вероятно) и ще проклина всичко и всички.
Навръх 16-ия му рожден ден ще се появи най-главният учен на лабораторията да изготви отчет. Той си записва някакви неща на един клипборд, натоварен със задачата да определи в кой сектор на лабораторията впоследствие ще трябва да бъде поставен този „човек“ – синия, жълтия или зеления сектор. Понякога се налага някои от тях да бъдат пренасочвани към червения сектор. За съжаление, по-често отколкото ни се иска на всички.
След като се определи за къде е, на „човека“ му се поставя лента със съответния цвят на ръката за сектора, в който ще продължи „да живее“. Преди често се случваше някой да се изхитри и да се премести в различен сектор, от този, който първоначално му е бил определен. За радост, откакто въведоха лентите – тези неща вече почти не се случват.
В кой сектор ще бъде настанен „човека“ зависи от това, доколко интересен и оригинален е крайният резултат на неговата морфология. Всичко става по скалата от 0 до 100. „Съществото“ се съблича чисто голо и се вкарва в голяма зала зад червена завеса. Викат се 50 тинейджърки между 14-17 годишна възраст от местната гимназия. Всичките 50 застават пред завесата. Завесата се вдига. Започваме да наблюдаваме тинейджърките. Ако тинейджърка не издържи и си измести погледа – това ти е една точка. Ако тинейджърка издаде звук, изразяващ крайна погнуса, това са ти две точки. Накрая се сумират точките. Ако „творението“ на учения събере между 130-150 точки, това означава, че си е свършил добре работата и може да заспи с усмивка на лицето тази вечер. Интересът тук е водещото!
П.П. Искаш ли и ти да напишеш такава статия в haha.bg? Регистрирай се и напиши черновата от профила си. Ние ще редактираме материала, ще го публикуваме и ще се погрижим да достигне до хиляди читатели. А ти ще обереш славата!
