Моята първа среща беше като на филм. Филм на ужасите. Годината е 2008-ма, аз съм на 16 и току що съм се прибрала на ваканция в България, след 9-годишен престой в Испания. Месецът е декември, навън е студ и сняг, мамата си джаса. Моята приятелка от детството – Стефчето е решила, че най-прекият път да се интегрирам в пазарджишкия тийн лайфстайл е да си намеря гадже за ваканцията, затова ми е уредила среща с някой, който според нея е най-вървежният “гъзар” в момента. Пецата Плей (от Плейбой или Плейстейшън, не помня), потомък на собственици на империя за покупко-продажба на картофи на едро в “търговията” в Пазарджик.
Аз, меко казано, бях задръстен тийнейджър. Леко грозновата. До този момент за мен любовта се изразяваше в патологично обсебване от различни филмови и музикални звезди, които никога няма да разберат за съществуването ми.
Стефчето ми пише СМС да се наглася, защото той ще ме води “по центъра”. Моментално разбирам, че “по центъра” е епогеят в местонахожденията, където може да се проведе една първа среща в този град.
С приближаването часа на срещата започват да ме обливат студени вълни. Последният път, когато ме водиха “по центъра” бях на 6 и ходихме на пицария за рождения ден на Ели от 1-ви “Б” клас. Имам и един голям проблем – в Испания 16-годишните изглеждат и се държат като 16-годишни, а не като стриптийзьорки на средна възраст. Аз изобщо си нямам идея как да се държа и на какви теми да говоря, за да изглеждам готина. ПРЕД МОМЧЕ! Не знам как да си направя косата на “вафли”, не знам от къде да си купя леопардов клин, не знам текста на “Тя е кучка” на Криско и дори нямам големи цици, за да компенсирам цялото това невежество. Изпаднала съм в пълна безисходица. Имам на разположение 45 минути, за да стана умна, забавна и красива. Изведнъж ми хрумва “гениалната” идея, че най-лесният начин да го постигна е да “люсна” две водни чаши от ракията на дядо ми, защото съм чувала, че алкохолът сближава хората. Но никой не ми каза, че не става ако само единият е пиян на кирка. Само за протокола – това е моята първа среща с алкохола и тежа 42 кила, достатъчно, за да си представите какво направиха с мен тези две чаши. Запушвам си носа с пръсти, започвам да отпивам на големи глътки и след като спирам да кашлям, преглъщам с компот от праскови. За мое огромно удивление първоначалният ефект е положителен. Чувствам се като Анджелина Джоли! Тичам бързо да се оправя. Хващам гримьорската чантичка на майка ми и избирам фон дьо тен с цвят “кирпичена тухла”. Все пак идвам от Испания, трябва да симулирам някакъв тен, въпреки, че вратът ми издава мъртвешко-белия натурален цвят на кожата. Мажа се докато не постигам ефект на “камуфлаж”, с който мога да се скрия от леопард в амазонската джунгла и си топирам косата до ниво “пича от Токио Хотел”. Изглеждам сякаш току що са ме свалили от електрическия стол. Супер съм!
Слизам с асансьора и се моля на всички богове Пецата да си помисли, че нелепият начин, по който се държа и изглеждам се дължи на психични отклонения и умствена изостаналост, а не на афинитета ми към джибрите.
И ето го и него – пазарджишкият Бог на метросексуалността! Той и оскубаните му вежди ме чакат зад блока. Прическата му изглежда като на някой, който е затъвал в движещи се пясъци и са го изкарали, дърпайки го за кичурите на косата. Усещам, че отстрани сме странна картинка. Тръгваме към центъра! Хубавото е, че има един метър сняг и ужасно много вятър. Така неколкократното ми въргаляне в снежните преспи може да се оправдае с метеорологичната обстановка. След още няколко пируета, на които и Албена Денкова би завидяла, влязохме в едно кафе. Аз не спирам да говоря. Разказвам вицове, заради които ако бях на състезание с Къци Вапцаров щяхме да си стиснем ръцете. Водя монолог на тема забавни случки в Испания, докато Пецата се бори с нарколепсията. Имам чувството, че се моли на Господ да получи обаждане, че баба му е умряла или кучето му е било прегазено от валяк, за да може час по-скоро да се освободи от компанията ми. Мисля, че вече нямаме обща приятелка, даже започвам да се страхувам за живота на Стефчето след този ден. Еуфорията от алкохола започва да намалява и усещам, че заплахата да повърна на масата е реална, затова решавам да отида до тоалетната. Ставам рязко от стола и при обръщането ме удря неидентифициран предмет в слепоочието. За една секунда не разбирам какво става, но след това виждам сервитьорката да прави задна ножица, докато се опитва да балансира табла пълна с халби бира, които в крайна сметка завършват върху лицето ѝ. Гледам как клетата жена лежи на земята и започвам да виждам черни точки, които не след дълго се сливат в черно петно… и накрая пълен мрак. Не знам след колко време дойдох в съзнание. Имам блед спомен (надявам се никога да не се избистри), че над главата ми бяха надвиснали поне 38 679 човека. Нито един от тях не беше Пецата Плей. Предполагам, че при тази грозна сцена е избягал със скорост Юсейн Болт км/ч. Започвам да обмислям вариантите си… може да се затичам и ако имам малко късмет ще падна в някоя канавка и ще умра. Решавам да се изправя бавно с помощта на няколко човека от “публиката” и да си тръгна с гордо вдигната глава, сякаш това е най-обикновен ден от моя живот. На излизане от заведението ме спира мъж с размерите на Емпайър Стейт Билдинг и с не особено приятелски тон измърморва “Еееее, шшшшшш” и ми размахва някакво листче пред лицето. Оказа се сметката за срещатата ми с Пецата и тази за нанесените щети – 4 халби бира. Плащам си “гаранцията” и ме пускат да си тръгна.
Вървя си и си мисля, че сигурно изглеждам като трупа на Ейми Уайнхаус, но не ми пука. Сега имам по-големи проблеми. Пропуснах ли възможността да срещна любовта? Ами ако това беше мъжът за мен? Този, на когото съм предназначена да пера чорапите и да готвя боб с наденица до края на живота си? Този, когото ще наричам „свиня, тъпак, непрокопсаник”, когато се прибира пиян? Е, не беше така, защото след години Стефчето ми каза, че Пецата има любовна афера със Спас – инструкторът му по фитнес (силно се надявам нашата среща да не е повлияла за това му решение).
От този ден насам имам едно златно правило: ако излизам на първа среща на сляпо трябва поне единият от нас буквално да е сляп… или глух… или и двете.
P.S. Искаш ли и ти да напишеш такава статия в haha.bg? Регистрирай се и напиши черновата от профила си. Ние ще редактираме материала, ще го публикуваме и ще се погрижим да достигне до хиляди читатели. А ти ще обереш славата!
