Значи, попадна ми нещо в интернет, на което няма как да не обърна внимание. Мой приятел на име Денис Панайотов ми изпрати нелеп доклад за трудова злополука с един австралийски зидар. Писмото беше преведено на български и отразено в няколко наши “медии”. Лично направих свое проучване и го намерих на английски език, след което направих собствен превод, за да избегна повторното ползване на абсолютно същия текст. Разбира се, отдолу оставям линк към източника, който съм използвал.
Преди да продължа трябва да кажа, че нямам сведения за достоверността на материала. Но намерих въпросния доклад в доста австралийски сайтове и медии, което ме кара да допусна, че най-вероятно е истински.
Доклада на пострадалия зидар
“Уважаеми господине,
Пиша Ви в отговор на молбата Ви за допълнителна информация относно секция №3 от доклада за инцидента. Аз поставям лошото планиране като основна причина за тази трудова злополука. Поискахте от мен по-подробни обяснения и вярвам, че следната информация би била достатъчна.
Моята професия е зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на новоизградена шестетажна сграда. Когато свърших с работата си установих, че са ми останали определено количество тухли. В последствие се установи, че тези тухли тежели 110 кг. Вместо да нося тухлите на ръка надолу по етажите, реших да ги спусна във варел, използвайки макара, закачена отстрани на сградата на ниво шести етаж.
След като завързах здраво въжето на приземния етаж, се върнах обратно на покрива, залюлях варела от покрива и напълних тухлите в него докато той висеше. После слязох долу, развързах въжето, държейки го здраво с цел да осигуря плавно спускане на 100-те кг. тухли. В доклада за инцидента ще забележите, че аз съм 60 кг. Вследствие на изненадата, че съм изстрелян рязко нагоре, явно съм изгубил присъствие на духа и съм забравил да се пусна от въжето. С бърза скорост продължих нагоре по ската на сградата.
По пътя си нагоре, на височина трети етаж, посрещнах с лице падащия варел с тухлите, който се движеше надолу с впечатляваща скорост. Това обяснява фрактурата на черепа ми, охлузванията по лицето ми, както и счупената ключица, описани в секция 3 от доклада по инцидента. Въпреки лекото забавяне вследствие на удара, аз продължих нагоре с висока скорост. Изкачването продължи докато пръстите на дясната ми ръка не се озоваха притиснати дълбоко между макарата и въжето, които споменах във втори параграф на тази кореспонденция. За щастие вече бях на себе си и въпреки неописуемата болка, която осъзнах, че изпитвам, аз успях да се сграбча още по-здраво за въжето.
Горе-долу по същото време варелът с тухлите се удари в земята и за нещастие дъното му се откачи. След като варелът се освободи от теглото на тухлите, той вече тежеше не повече от 20 кг. Отново подчертавам собственото си тегло. Както можете да си представите, аз започнах рязко да падам надолу по продължение страната на сградата. Отново на ниво около третия етаж аз срещнах празния варел, който се изкачваше нагоре. Това е причината за фрактурите на двата ми глезена, счупеният зъб и тежките разкъсвания по краката и торса.
Тук късметът ми се промени леко в моя полза. Срещата ми с варела изглежда е забавила скоростта ми достатъчно, за да получа сравнително леки наранявания от сгромолясването ми върху купчината с тухли – само три счупени прешлена.
Лежейки в адска болка върху купчината с тухли, неспособен да помръдна, аз гледах към варела, който се намираше на шестия етаж. За нещастие пак съм изгубил присъствие на духа и несъзнателно съм пуснал въжето. И лежах безпомощен, гледайки как празния варел изминава растоянието от шестия етаж до земята, за да се стовари отгоре ми. Това обяснява двата ми счупени крака.
Надявам се това да отговаря на вашите запитвания.”
Край
Сигурен съм, че ти е трудно да си представиш трудова злополука от този характер. Поради тази причина предоставям анимационно видео, изобразяващо случката. Можеш да отвориш видеото от ТУК. И не забравяй да се върнеш да дочетеш статията!
Това видео е създадено от висшист от факултета по визуализация на А&M University в Тексас.
Какво прочетох туку-що!?
Не ти ли звучи това, като един много добре оформен виц? Това се казва трудова злополука! Едно е сигурно – този човек дълго е консумирал храна в течно състояние след този инцидент. Аз останах в потрес, след като прочетох тази история. Да плачеш ли, да се смееш ли или да плачеш от смях? Аз се смях много – признавам си!
Колко трябва да си не на себе си, за да пробваш това упражнение с макарата и варела, а и да не пуснеш въжето, което те дърпа нагоре?
Това ми напомня на една история, която ми бе разказана от лектора на Червен кръст, когато кандидатствах за шофьорска книжка: Двама цигани точили нафта от тир и единият решил да светне със запалката над гърлото на тубата, за да види до къде се е напълнила. Резултатът е ясен.
Травмите на нашия герой
Да обобщим травмите от тази трудова злополука в хронологичен ред:
- Счупена ключица
- Счупени пръсти
- Фрактура на двата глезена
- Счупен зъб
- Тежки охлузвания по краката
- Тежки охлузвания по торса
- Фрактура на три прешлена
- Два счупени крака
Тези травми са получени за не повече от 15 секунди. Сега затвори очи и си представи цялата случка:
- Нагоре през варела до макарата
- Надолу през варела до купчината с тухли
- Падането на варела връз пострадалия
Храненето със сламка му е в кърпа вързано.
Но пък от друга страна, дали невежата глупост на героя от случката не му е спасила живота? Я си представете, че беше пуснал въжето още в самото начало? Къде отива варела с тухлите тогава? При такъв сценарий травмата щеше да е само една – пръсната глава и смъртен случай.
Причината за инцидента – “лошо планиране”
Не може да се отрече, че “лошото планиране” в действителност е причината за тази трудова злополука. Със сигурност планът е бил лош и освен това е бил изпълнен по лош начин – няма спор!
И нашият герой с доклада си показва своето възприятие за несъстоятелността на плана си. Той е разбрал, че може би не е планирал операцията по най-правилния начин… Това се нарича да се научиш по трудния начин. Не е ли това най-важното? 😂
Как бих постъпил аз
Не мога да критикувам нелепото решение на въпросния зидар без да се опитам да дам алтернатива на неговото действие.
Как бих постъпил аз?
Ако трябва да съм честен и аз бих предпочел да не нося 110 кг. тухли шест етажа надолу по стълбите, нито пък да правя 11 курса с по 10 кг. А и тухлите са доста обемисти. Това отпада като алтернатива.
Не казвам, че идеята на зидаря е лоша. Просто е трябвало да смъкне тухлите на три транша по 37 кг. Така е нямало да изхвръкне като тапа нагоре.
А ако толкова държиш да спуснеш тухлите на един път, можеш да го направиш отгоре с въже умотавайки го 3-4 пъти около здрав вертикален лост. Така си осигуряваш здрава опора за бавно спускане.
Какво научихме от тази трудова злополука
Физиката е важна, особено когато се стремим да избегнем трудова злополука от нелеп характер. Би било добре да знаем някакви елементарни правила за макари и лостове, за да си спестим да умрем по особено нелеп начин. Или поне, ако ще се мре, да не ни се смеят с глас.
Ето какво научихме от тази случка:
- Не заставай на пътя на гравитацията и 110 кг. тухли със смешните си 60 кг. живо тегло.
- Ако нещо те тегли към сигурна смърт, пусни го и не се дръж здраво за него.
- Ако си под гилотина и ти държиш въжето, не пускай.
Спазването на тези правила ще ви помогне да живеете по-дълго и по-безопасно. А ако случайно нямаш желание за живот, просто пробвай да спуснеш малко тухли от някой строеж и не си слагай каска.
Източник: LectLaw
П.П. Искаш ли и ти да напишеш такава статия в haha.bg? Регистрирай се и напиши черновата от профила си. Ние ще редактираме материала, ще го публикуваме и ще се погрижим да достигне до хиляди читатели. А ти ще обереш славата!
