Проблемите на момичетата…

Има едно изречение, което всяко момиче е казвало поне веднъж:
„Ще вляза за едно нещо и излизам.“
Лъжа.
Не защото искаме да лъжем.
А защото в момента, в който влезеш в магазина, мозъкът ти изключва и започваш да се движиш като човек, който току-що е спечелил неограничена дебитна карта.
Влязох за един шампоан.
Само шампоан.
Знаех точно кой искам.
Влизам.
Взимам кошница.
Първа грешка.
Ако вземеш кошница, вече си загубила битката.
Отивам към шампоаните.
И тогава го виждам – някакъв нов балсам.
На него пише:
„За невероятно красива, здрава и блестяща коса.“
Поглеждам косата си.
Поглеждам балсама.
Поглеждам пак косата си.
– Добре… убедихте ме.
Слагам го.
После виждам маска за коса.
„Само веднъж седмично.“
– Е, това е грижа, не е харчене.
Слагам я.
След това серум.
„За блясък.“
– Блясъкът е важен.
Слагам го.
Отивам към грима.
Нямам нужда от нищо.
Абсолютно нищо.
Тогава виждам червило – „Nude.“
– Нямам такъв цвят.
Имам седем.
Но този е различен.
Слагам го.
След това някакъв гланц.
После руж.
После молив.
След 20 минути кошницата ми вече изглежда така, сякаш съм се подготвила за евакуация.
Отивам на касата.
Касиерката започва да сканира.
Пип.
Пип.
Пип.
Пип.
Сумата се качва.
100 евро.
Аз гледам екрана и започвам да се чудя дали случайно не купувам самия магазин.
Касиерката ме пита:
– Искате ли торбичка?
Поглеждам я.
– Не, благодаря.
Тя поглежда покупките.
– Сигурна ли сте?
– Да.
И тръгвам към изхода с шест продукта в ръцете.
На изхода се спъвам.
Един балсам пада.
Някакъв човек го вдига.
– Изпуснахте си го.
– Благодаря.
Той поглежда покупките.
– Пазарувате за цялото семейство?
– Не.
– А за кого?
– За мен.
Той кимва бавно.
– Ясно.
Това „ясно“ ме нарани повече от цената.
Прибирам се вкъщи.
Майка ми ме вижда.
– Нали влезе само за шампоан?
– Да.
– А това какво е?
– Други неща.
– Колко струваха?
– Не помня.
– Покажи касовата бележка.
– Не.
– Защо?
– Защото съм щастлива и не искам да разваляме момента.
Отивам в стаята си, хвърлям всичко на леглото и започвам да подреждам покупките.
Шампоанът – отпред.
Балсамът – до него.
Маската – отдясно.
Серумът – най-отпред.
Гледам ги.
Усмихвам се.
После телефонът ми звъни.
Приятелка:
– Къде си?
– Вкъщи.
– Какво правиш?
– Нищо.
– Искаш ли да излезем?
Поглеждам новите покупки.
Поглеждам банковата си сметка.
Поглеждам тавана.
– Не мога.
– Защо?
– Вече финансово съм част от магазина.

За негово величество автора: Nikol Hristova

Кажи нещо за себе си с няколко думи - да знаем.