Студът на Смирненски – забелязан в Русе

Пролетта още не си е тръгнала съвсем, но студът отново се настанява безцеремонно – като стар познат, който идва „за малко“ и остава с дни. Сутрините захапват пръстите, вечерите напомнят подозрително на януари, а човек неусетно започва да си спомня, че зимата никога не си тръгва напълно – тя просто чака удобен момент, за да се върне. И точно в тези дни се връщам към следната зимна приказка:

Зимата има онова особено чувство за хумор, което не пита дали си готов. Тя идва без покана, хлъзга се под краката ти и те кара да разсъждаваш за смисъла на живота проснал се на заледения тротоар, по път към училище. А когато към това добавим и малко литература, картината става направо класическа.

„Студено, дявол да го вземе!

Студът те реже като ножици!

Човек за да се посъвземе,

са нужни барем две госпожици!“

Така Христо Смирненски описва зимата на далечната 1919-та година. Е, в днешно време нещата не са се променили особено. Даже бих рискувал да формулирам следната теорема: „Колкото по-ниски са технологичните възможности за почистване, толкова по-висока е ефективността им“ – поне в китното градче Русе, замръзнало на крайдунавския бряг.

Господин Смирненски продължава стихотворението си така:

„Поспрете, сочнобуза Катя,

да си побъбриме за зимата!

В такъво време сал сърцата

променят съвършено климата“

Ако именитият ни поет се бе разхождал в „Малката Виена“ през ранната сутрин на двадесет и втория ден от първата луна – само сто и седем зими по-късно – той безспорно би извадил късмет. Сочнобузата, по негови думи, Катя не би могла да направи и две крачки, без да се озове по-близо до земното ядро, благодарение на поледицата. Тогава тя щеше търпеливо да изчака ту падащия, ту храбро изправящ се Христо да стигне до нея. Горкият Смирненски – не му завиждам, но и не бих го съжалил напълно.

„Студено, дявол да го вземе!

От студ обръщаш се на мумия!

И при това проклето време

иди, че не върши безумия!“

Безумията, драги читатели, са се извършвали и преди, и сега, както пеят футболните запалянковци. Разликата е само в обувките, оправданията и това, че днес падането по леда рядко остава без свидетели – поне един смартфон винаги дебне в засада.

За негово величество автора: Georgi Rashkov

И ето - аз уча, тренирам, живея и глупости пиша, тъй както умея!