Първи глас в живота

Има един особено странен момент в живота на човека, в който изведнъж разбира, че вече не е дете. Не защото е станал по-мъдър, по-зрял или защото най-накрая си оправя стаята без да му се напомня, а защото държавата решава, че вече е достатъчно голям, за да носи „гражданска отговорност“. В моя случай това осъзнаване дойде по класическия български начин – между махмурлука след осемнайсетия рожден ден и първото ходене до избирателната секция. Някъде там, между бюлетината и опита да изглеждам като човек, който „разбира от политика“, внезапно осъзнах, че животът май наистина е минал на следващо ниво.

„С голямата сила идва голяма отговорност“

Чу за първи път десетгодишното ми аз в един от първите – или, с други думи казано, все още хубави – филми за супергерои. Тогава обаче изобщо не подозирах колко бързо ще ми се наложи да поема тази „голяма отговорност“, когато официално порасна. С други думи – точно три дни и едно напиване след осемнайсетия ми рожден ден бях изправен пред никак не леката задача да гласувам за първи път през живота си. Тогава за първи път видях нивата в играта на живота.

Първото ниво беше сравнително просто, но напълно самодостатъчно – кебапчета, кюфтета и лютеница. Благинки на корем, само и само „правилно“ да изберем. Простичко, вкусно и работещо още от времената, когато хората са си мислели, че салатата „Снежанка“ е върхът на политическия пиар. Само че времената се менят. Надграждането дойде естествено – петдесет евро под флаера. Звучи примамливо, стига човек да не разбере, че на следващото ниво вече раздават по сто еврака. Инфлацията удря всички, включително и демокрацията.

Това пък ме навява на друг цитат – от още по-стар, но и още по-легендарен филм:

„Нека силата бъде с теб“

Както се поздравяват джедаите. Чисто идейно можем спокойно да го перифразираме като „Нека разумът бъде с теб“ и да го превърнем в официален поздрав между гласоподавателите. За съжаление, все по-рядко разумът влиза в секцията заедно с личната карта. Но щом великият Йода твърди, че:

„В силата е най-голямата мощ на джедая“

Значи все пак би трябвало „В разума да е най-голямата мощ на избирателя“. И тук идва най-важното. Защото колкото и да се шегуваме с кебапчетата, флаерите и героичните битки за нечий глас, правото да избираш все пак си остава едно от малкото неща, които реално зависят от теб.

„Това момче е последната ни надежда“

Казва Оби-Уан, а Йода спокойно отвръща:

„Винаги има още една.“

Може би и в това има известна утеха. Че дори когато разумът изглежда в малцинство, винаги остава надеждата някой все пак да мисли, преди да отбележи квадратчето.

В крайна сметка най-малкото, което можех да направя, беше да отида до секцията в квартала. И отидох. Разумът за крехките осемнайсет години и три дни поне ми стигна за това. А за всичко останало… вероятно ще трябва още малко level up.

За негово величество автора: Georgi Rashkov

И ето - аз уча, тренирам, живея и глупости пиша, тъй както умея!