Язък за Пацо Брадъра…

Настоящите президентски избори у нас дават повод за някои интересни изводи още преди предстоящия балотаж. Рекордно ниска избирателна активност, но пък рекорден брой кандидати за държавен глава. Рекордно нисък купен вот – на пръв поглед, при толкова малко гласуващи какво друго можем да очакваме? Явно този път никой не е отвързал кесията достатъчно широко. Или пък просто сме решили да спестим усилията и да оставим бъдещето на държавата в ръцете на онези, които все пак са намерили сили да стигнат до урните.

Най-тъжният извод обаче е друг – българинът сякаш все по-трудно мисли с перспектива за бъдещето, след като очевидно няма достатъчно стимул да се замисли дори за настоящето. Искаме промяна, но не винаги сме готови да участваме в нея. Възмущаваме се от посоката, в която върви държавата, но когато дойде моментът да изберем накъде да поеме, предпочитаме да оставим решението на някой друг. После, разбира се, ще имаме пълното морално право да недоволстваме. Все пак националният ни спорт не е непременно гласуването, а коментирането на резултатите от него.

„Руса жена ке помогне на България да излезе на светло“, била пророкувала Баба Ванга преди години. Е, аз лично се радвам, че тази жена няма да се казва Ваня Великова, предвид резултатите от снощи. Камък ми падна от сърцето – честно казано, бях започнал да се притеснявам. За миг дори допуснах, че пророчествата може да са се объркали, а бъдещето на България да зависи от нещо повече от цвета на косата. За щастие, поне засега можем да оставим мистиката настрана и да се върнем към по-прозаичните си национални проблеми.

Язък за Пацо Брадъра…

За негово величество автора: Georgi Rashkov

И ето - аз уча, тренирам, живея и глупости пиша, тъй както умея!