Селекционерът-премиер в сянка, призванието на всеки българин
Клишето, че българинът разбира от политика и футбол, не е случайно.
- Ти си вдигни лявата ръка!
Бута го долу.
- Ти си вдигни десния крак!
Бута го и него.
Телефонът звъни - Сталин.
- А бе, Хитлер, хайде да си поделим Полша!
- Добре де, но първо да си довърша Тетриса!
Дори търсенията в Google го бетонират:
– в понеделник всички търсят мача
– във вторник вече са на политиката и бюджета
Като направим паралел, действително има много прилики.
Треньор = премиер.
Селекция = правителство.
Резервна скамейка = кадри, които чакат да вземат ключови постове.
„Следващият мач ще е различен и ще зарадваме хората“ = валидно и за следващия мандат.
„Имаме качества, но играта не върви“ = „Заварихме пълен хаос.“
Коментарите също са подозрително сходни.
„Тоя защо го пусна?“
„Трябваше с двама нападатели.“
„Аз на негово място…“
Само ден по-късно:
„Тия защо са сложили толкова за култура?“
„Трябва да намалят разходите.“
„Аз на тяхно място…“
Така (друг любим израз от футболния речник) за 24 часа е напълно възможно от старши треньор и футболен анализатор да минеш през финансов експерт и председател на бюджетната комисия.
И да, знаем, че ще се справиш по-добре от сегашните ръководители на всяко едно място. Въпросът е как другите още не са го разбрали. Още повече, че те също мислят, че ще се справят по-добре.
Излиза, че в България специалисти не липсват. Проблемът е, че местата са ограничени.
Мина доста време от 94-та и оттогава националният футбол не ни е давал много подобни поводи за радост.
Добре, че Карлос Насар буквално вдига настроението.
Дали и държавата ще прогесира, ще разберем.
Белким и футболът потръгне.
Ако не – ще сменяме треньора.
Сподели за здраве и пари!


Коментари