България – тук въпросите се посрещат с физическо възпитание

Сподели за здраве и пари! В България журналистиката е опасна професия. Не заради мафията, корупцията или разследванията. Най-голямата опасност е да застанеш пред политик с микрофон и да го попиташ нещо. Особено ако той няма никакво намерение да ти отговори.

Точно това ни припомни случаят със Соня Колтуклиева, която се оказа в центъра на ситуация, в която един журналистически въпрос придоби размерите на екшън сцена. Човек би си помислил, че става дума за опит за проникване в строго секретен обект, а не за журналист, който иска да получи отговор. Очевидно микрофонът вече е новото хладно оръжие, а неудобният въпрос- заплаха за националната сигурност.

Представете си само какво би станало, ако всички професии започнат да работят по този модел. Отиваш на лекар и питаш защо те боли коремът- две сестри те извеждат от кабинета с пистолет в главата. Отиваш в ресторант и питаш къде е поръчката главният готвач изпраща военния отряд. Питаш учителя защо имаш двойка- директорът свиква извънредно заседание на Министерския съвет. Най- накрая държавата ще заработи безупречно, защото никой няма да смее да пита нищо.

А политиците? Те, разбира се, са много заети хора. Не можеш да очакваш от тях да отговарят на въпроси, докато управляват държавата, участват в заседания, правят изявления и обясняват колко добре се справят. Все пак денят има само 24 часа, а избягването на отговори изисква сериозна организация.

Особено интересна е ролята на охраната. В други държави тя пази политиците от опасности. У нас понякога човек остава с впечатлението, че пази политиците от журналистически въпроси. Разликата е съществена. Едното е охрана, другото е абонамент за мълчание с екстри.

След подобни ситуации неизбежно започват проверки. И тук българската административна машина показва истинския си талант. Създава се проверка, която проверява случилото се, след което евентуално се проверява самата проверка. Ако се наложи, може да бъде създадена и комисия, която да установи дали проверяващите са проверили достатъчно проверяващо.

Междувременно гражданите чакат. Те вече са свикнали с този жанр- политическа комедия с елементи на „Многострадална Геновева“.

Но най- смешното в цялата история е, че журналистиката би трябвало да задава въпроси, а властта- да носи отговорност. У нас обаче сякаш са разменили длъжностните характеристики. Журналистите трябва да внимават какво питат, политиците- как да не отговорят, а охраната- да следи никой да не обърка сценария.

Предлагам направо да въведем нов държавен протокол. При неудобен въпрос политикът вдига ръка и казва: „Не желая да отговоря“. Журналистът записва отказа. Охраната си почива. Всички се разотиват. Спестяваме средства, нерви и поне три телевизионни дискусии.

А ако някой все пак реши да отговори честно, ще го обявим за културно- историческо наследство и ще го поставим под закрилата на ЮНЕСКО.
Защото в България свободата на словото е гарантирана. Само трябва да уточним с кого, къде и на какво разстояние от охраната може да се упражнява. Сподели за здраве и пари!