Ванчето на три морета!!!

Е, драги ми смехурко, България вече има президент! Новата петилетка започва, или, с други думи: „Fuck America, Viva Russia“, както изпя българският поет преди единадесет години! Ново начало, нови хоризонти, нови надежди и, разбира се, стари проблеми, които вероятно ще продължат да ни съпътстват с характерното си постоянство. Но нека не разваляме празничната атмосфера!

Това обаче не е най-важното. Есенциалният извод от тези избори е друг – „Попфолк и зрелище“ събра повече гласове от Волен Сидеров! Няма лъжа, няма измама! Ванчето на три морета! Подобен невъобразим успех неизбежно породи сериозни спорове и дебати около това кой от двамата култови персонажи зад политическия проект е привлякъл повече гласоподаватели и кой всъщност е по-разпознаваем сред широката народна маса. Въпрос, който спокойно може да раздели нацията, но пък има потенциала да обедини телевизионните зрители пред следващия епизод на някое риалити предаване.

Самоопределилата се за „Прима на българския попфолк“ Ваня Великова твърди, че именно любовта ѝ към „Турските салами“ е довела до сериозен процент гласоподаватели от Кърджали. Тази необорима теза обаче категорично бе отхвърлена от Пацо Брадъра, който, както подобава на човек с подобен политически и телевизионен опит, има съвсем различно обяснение за изборния резултат. Според него заслугата е изцяло негова, а несъстоялата се негова кандидатурата за президент е била пропусната историческа възможност. Хората, както самият той твърди, му звънят от всички краища на света, за да го уверят, че са гласували именно заради него. Очевидно международната подкрепа е била налице, но някъде по пътя към президентството се е случило недоразумение. Вероятно някой не е подал правилната кандидатура навреме.

Другари и другарки, колкото и оспорван и ожесточен да е този спор, едно не може да бъде отречено – над 4000 българи са дали своя глас за „Попфолк и зрелище“. Резултат, който говори достатъчно сам по себе си и поставя редица въпроси пред родната политическа действителност. Дали дядо Волен издиша, или попфолкът се издига? Дали народът търси нови политически лица, или просто старите вече не му осигуряват достатъчно забавление? А може би сме открили нова формула за политически успех, в която идеологията е по желание, но зрелището е задължително?

Оставям тези фундаментални въпроси на вас, драги читатели. Аз смятам да приключа дотук, преди някой от ДС да е почукал на вратата ми. Все пак човек трябва да знае кога да спре, особено когато започне да задава прекалено неудобни въпроси за бъдещето на българската демокрация. А ако случайно не видите следваща статия от мен, не изпадайте в паника. Просто си сипете едно от мое име и вдигнете наздравица за свободното слово. Ако пък някой попита защо, обяснете му, че обсъждаме културни въпроси.

Наздраве! И да живее зрелището!

За негово величество автора: Georgi Rashkov

И ето - аз уча, тренирам, живея и глупости пиша, тъй както умея!