Завръщане в София – размисли на един бивш студент

  • от geshaetsar
  • 16.12.2020
  • 0 Коментара

Обичам София. Не, не съм турист и нямам такава тениска, обаче съм прекарал 7 години от живота си там и често ме хваща носталгията по нея. Пътувам натам с двама приятели и се радвам, че не отивам по служебен повод, и най-накрая ще си начеша крастата. Отиваме на сватба. Хубаво е да има сватби, особено в чумава година като тази. Ей така – напук. Аз шофирам, а двамата ми спътници къртят до мен, като къпани. Това чистата съвест е голяма работа!

Преваляме Балкана през Витиня и слизаме на моста на Елешница. Като погледнеш оттам цялото Софийско поле ти е на тепсия. Денят е безоблачен и грее ниско есенно слънце. Гледаш си и ти е радостно на окото.

От запад на изток са се подредили силуетите на Люлин планина, после Витоша, Лозенската планина и Верила – така наречените Краищиди. “Седни си Георги. Чудесен си. Шест” – казва географичката. Вляво от Витоша надничат билата на Рила. Ако настъпя газта след 2 часа ще съм там. Другите и без това спят и няма да се усетят. Защо пък да не ги отвлека? Дали ще се разсърдят? Как за толкоз време не се намери някой веднъж да ме отвлече и мене, да ме закара малко на планина, като ми е стегнато на душата!

Гледам си Рила и от време на време хвърлям по едно око на пътя, колкото да се уверя, че няма да помета някоя кола пред себе си. Хоризонтът е изписал целия Мальовишки и Отовишки дял. Мусаленският също се вижда, но там върховете не ги познавам. За това пък съвсем ясно виждам Лопушки връх, Попова Капа, Купените, Ловница, Орловец, Мальовица, Додов връх, после Дамга (Вазов връх). Там билото се разклонява и тръгва на изток към Зелени връх, а на запад към Отовица. Зад Зелени връх е циркусът на Урдините, а точно под Отовица е Окото и останалият циркус на Езерата. В сянката му търся, дали няма да видя огряна от слънцето издатинка – Харамията. Не я виждам. Харамията е под нивото на билото и трудно ще се види, но аз си знам, че е там в тъмното. Не се напрягам да я търся повече. В крайна сметка шофирам със сто и четиридесет километра в час по “Хемус”. Освен това колата е чужда и возя хора, не картофи, и няма да правим новини за централната емисия, я! Сори, Юксел, ама няма да е днеска!  Няма да е готино нещата да приключат в рубриката “Купонът почна във Варна и приключи в гара Яна”.

А всъщност защо не? 

Внезапно губя контрол върху автомобила;
Той се завърта и се блъска в мантинелата;
Ударът ме изхвърля през предния джам директно в бездната под моста;
Докато падам през колоните на моста прелита частен самолет “Чесна”;
Падайки надолу, успявам да се уловя за крилото му;
Долазвам до люка и влизам в кокпита; 
Вътре е Стоян Колев;
Обявява, че отиваме към Банско; 
Не възразявам; 

….

Отплеснах се. 

Все пак си мисля, че да излетиш през мост, би било красива смърт. По-красива поне отколкото на оня бозавия бастун от “Бързи и яростни” – не го знам как се казва – на Вин Дизел ортакът. Оня дето се претрепа на равното и после цял свят го оплаква. Даже песни се пяха за него – Уиз Калифа-Миз Калифа от лосанджелиския халифат. Трици! Тоз как още не са го вкарали в Гуантанамо бей, да го питат “Момче, кви халифати – кви пет лева?” Пардон, долара.

И пак се отплеснах!

А София се е разстлала цялата по дъното на Софийското поле в следобедна съботна дрямка и се е позаметнала с едно полупрозрачно було есенни мъгли. Само на места комините на ТЕЦ-овете го пронизват като игли и тук-там изпод него се подават гърбовете на стоманобетонните левиатани на Люлин, Надежда, Дружба и Младостите. Зад тях, нагоре по склоновете на Витоша пълзят Симеоново, Драгалевци и Бояна. Скъпото, братче! Приказката за стълбата на Смирненски оживява като пейзаж. Долу в смога, в килийките на панелните термитници живее, размножава се и мре пролетариатът, а горе чистия планински въздух го диша капиталът. Така е то – за някои животът е “life”, a за други “жизнь”. В крайна сметка обаче всичките приключват в пръстта на Орландовци. Заравят ги заедно като в братска могила. Един до друг лежат проснати кашик, офицер, кашик, кашик, офицер. Там ранговете вече губят значение и всеки е равен на всеки, защото всеки си влял живота и своя труд като кръв в икономическото сърце на България, за да продължи да бие. А гигантските кръвоносни съдове на магистралите и ж.п. линиите ежедневно вливат и вливат все повече и повече кръв в него, и то ненаситно помпа ли, помпа.

Колкото повече приближавам, усещам как все повече натискам газта. Имам чувството, че пътувам назад във времето и колкото по-бързо стигна, толкова по-млад ще бъда, когато сляза от колата. Представям си, че слизам и съм пак студент. Същият, ама вече патил и затова и по-хитър. Няма да правя познатите стари грешки, а ще си натискам парцалите. Гражданското няма да го взема с тройка, а поне с петица. Ще ходя на всички упражнения на Пиперков и Таков. Двамата все още ще са живи. Достойни мъже, братче! Мъже с главно “м”! Те си бяха и авери, но това не е изненадващо. Краставите магарета- през девет дола, все пак. Голяма школа бяха тези двамата. Вече не ги произвеждат такива. Да кажеш, че тези двамата са ти преподавали, е все едно да кажеш “Служих в Трета армия при генерал Тошев. 8-ми пехотен приморски полк, Преславска Дивизия.” А между другото пълното име на полка е “Осми пехотен Приморски на нейно царско височество княгиня Мария Луиза полк”. Казвам го, само защото всеки път като го кажа и ми става едно такова сладко на устата, и слюнкоотделям. А така или иначе рядко имам повод да го кажа. Както и да е. Варненски работи. 

Докъде бях стигнал? Да. Всъщност аз, ако искам, и сега мога да кажа, че съм бил ученик на Пиперков и Таков, обаче няма да е честно. На тия хора им видях очите я има, я не, 20 пъти общо, затова и няма да го кажа – от благоприличие. А какво правих през това време ли?  Превъртях Fallout-ите, Planescape Torment-а и Icewind Dale по няколко пъти. Изпуках безброй двулитровки на Народния, ходих на партита, пое*ах малко и толкоз.

Кискинът обаче да ходи да….Да не казвам. Стойнов също. Ей така – на общо основание, защото просто му е такава лайнарска душичката. Сигурно баща му не го е обичал. Сега май е съдия в Конституционния. Но при него определено си го заслужих. Юрист ще ставам – а бъркам съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Накъде си тръгнал изобщо, аланкоолу? Ко прайм?! Това са човешки съдби, а не салам, да го режеш на око. Санчо, Санчо, свободата и саламът нямат нищо общо. И при двете ядеш и ревеш, ама за едното крака си сам със зъби ще прегризеш. Като горските животни! Когато съдията ти отреже 3 години, вместо 2 години салам, не те пита “Така добре ли е?”. Затова и не му се сърдя на Стойнов, че ме скъса първия път. Пък и после на държавния по наказателноправни ги пръснах – отличен. Но заслугата за това е на Деляна, а не на Стойнов. То и ред други заслуги са нейни, ама…

И така отнесен в мисли си карам по пътя. Хемус неусетно се е превърнал в Ботевградско. Карам и наум спрягам глаголите на живота си от минало несбъднало се в настоящо хипотетично време – ако тогава бях това, сега щях онова и така нататък. И уж карам, ама даже не съм в колата… 

Аз съм на упражнение в 292 и над мен е куполът на Северното крило със скелета на “мамута”. Не седя на мека седалка, а на неудобните столове в библиотеката на юридическия. Това, което държа в дясната си ръка, не е скоростен лост, а гърлото на бутилка бира на Народния. И май нещо ми люти на очите, ама то е от вятъра на билото на Витоша. А ти какво си помисли, балък?

..оказва се, че Стоян Колев има опашка – хеликоптер AH-64  “Апачи”, пилотиран от  Стивън Сегал и Никълъс Кейдж;

В небето над Сточна гара Апачито изстрелва по нас ракети Hydra 70, Стоян Колев прави избягваща маневра “камбана” с Чесната, ракетите прелитат покрай нас и се взривяват в Северното крило на Софийски Университет;

Вихър Кискинов загива на място заедно с науките “Информационно право” и “Правна Информатика”, скелетът на дейнотериума в купола оцелява;

Студентите от юридически факултет ликуват, а студентките си късат чорапогащниците отдолу; 

Под небето на Сточна в квартирата на Сливница Дебелият става милионер в Upwork;  

Стоян Колев е във възторг, жули пико с ключ по холандски тертип и прави фристайли;

Кейдж и Сегал преследват Чесната до циркуса на Езерата, където Стоян Колев изпълнява секретен противоракетен протокол  “Пиперков-Таков” като обира скоростта с ръчната спирачка на самолета, за да не светнат стоповете; 

Сегал и Кейдж не забелязват маневрата и Апачито прелита покрай Чесната и се разбива в зъбера на Харамията, който те също като мен по-рано не успяват да видят;

Кейдж загива на място;

Докато сме над Рилския манастир аз също започвам да правя фристайли;

Сегал оживява, но е намерен от група дъновистки на средна възраст в бяла премяна, които го принасят в жертва на Слънцето, или какъвто там малоумен езически бог почитат, като го изнасилват до смърт с шишарки и захвърлят трупа му в Горния Чанак;

Трупът на Сегал е открит от Беър Грилс едва напролет, докато лови жаби във водите на замръзналия Горен Чанак, правейки дупка в ледената кора с урината си.


П.П. Искаш ли и ти да напишеш такава статия в haha.bg? Регистрирай се и напиши черновата от профила си. Ние ще редактираме материала, ще го публикуваме и ще се погрижим да достигне до хиляди читатели. А ти ще обереш славата!

За негово величество автора: Georgi Varbanov
Мизантропия и сатанизъм!
Етикети:, , , , ,
0 0 Гласа
Оцени материала
guest
0 Изказвания
Инлайн мнение
Виж всички
0
Изкажи си положението...x
()
x