Танцът на любовта

Сподели за здраве и пари!

Съществуват много загадки, които човечеството така и не е успяло да разреши. Има ли живот извън Земята? Как са построени пирамидите? Къде изчезва по един чорап от всяка пералня? Но сред всички тези фундаментални въпроси стои един още по-важен: защо българският мъж е убеден, че може да танцува?

Това е феномен, който заслужава вниманието на учени, психолози, биолози и евентуално ветеринари. Защото българският мъж в дискотеката представлява уникален биологичен вид. В естествената си среда той прекарва по-голямата част от времето седнал на маса, с напитка в ръка и физиономия на човек, който всеки момент ще подписва международен договор. Но в момента, в който музиката удари достатъчно силно, а алкохолът достигне необходимата концентрация в кръвта, настъпва метаморфозата.

Човекът се изправя.

Поглежда дансинга.

Поглежда приятелите си.

Поглежда чашата.

И решава, че е време светът да види таланта му.

Природата е създала удивителни ритуали за ухажване. Пауните си разперват перата. Елените се бият с рога. Някои птици строят сложни гнезда. Българският мъж изпълнява движение, което прилича едновременно на карате, физиотерапия и опит да убие оса във въздуха.

Всъщност мъжете и птиците имаме много общо. И едните, и другите танцуваме нелепо с надеждата някоя представителка на противоположния пол да си каже:

„Да, точно този индивид искам да бъде баща на децата ми.“

Разликата е, че птиците го правят трезви.

Ние сме намерили далеч по-иновативно решение.

Чашката.

Най-великото изобретение на човечеството.

Алкохолът е единственият познат на науката химичен елемент, способен да убеди напълно нормален човек, че движенията му приличат на Шакира, докато в действителност напомнят на пералня по време на центрофуга.

Лично аз не правя изключение.

Моят танцов репертоар е кратък, но изпитан във времето:

– Праскачка;

– Индийка от филм;

– Ритмично ритане на земята;

– Куц елен;

– Боби Михайлов.

Последното движение все още не съм успял да дефинирам научно. Изпълнява се спонтанно и най-често след полунощ. Характеризира се с широко разтворени ръце, леко изгубен поглед и пълна липса на координация.

Но въпреки скромния си арсенал, успявам да оцелея.

Дори повече.

Наскоро започнах частни уроци по танци заради кандидатстудентските изпити в НАТФИЗ.

Това внесе сериозно объркване в системата.

От една страна имам професионален преподавател, който се опитва да ме научи на пластика, ритъм и сценично движение.

От друга страна имам приятели, които всяка събота ме учат на „Дай още една водка и гледай сега“.

Двете школи работят в диаметрално противоположни посоки.

Учителката ми говори за баланс.

Приятелите ми говорят за мастика.

Учителката ми обяснява за център на тежестта.

Приятелите ми ме превръщат в център на тежестта.

Резултатът е, че в момента танцувам по начин, който вероятно причинява физическа болка на всички професионални хореографи в радиус от пет километра.

Но въпреки това продължавам.

Защото танцът никога не е бил въпрос на умение.

Той е въпрос на смелост.

Именно това е най-забавното в цялата ситуация.

Докато жените обикновено изглеждат така, сякаш са репетирали цяла седмица пред огледалото, ние мъжете изглеждаме като хора, които са били ударени с ток и са решили да се адаптират към ситуацията.

Наблюдавайте дансинга внимателно.

Ще видите различни подвидове.

„Стоящия стълб“ – не танцува, но кима одобрително.

„Копиращия“ – гледа какво правят останалите и се опитва да го повтори със закъснение от две секунди.

„Кючек майстора“ – независимо каква музика звучи, той е убеден, че това е кючек.

„DJ-а в душата“ – танцува все едно лично е миксирал песента.

Има и най-опасният екземпляр – „Шампионът“.

Той е убеден, че танцува великолепно.

Всички останали също са убедени.

Само че в обратния смисъл.

Но точно това прави цялото нещо толкова прекрасно.

Защото в крайна сметка дискотеката е едно от малкото места, където човек доброволно се излага пред десетки непознати и после го нарича забавление.

И знаете ли кое е най-хубавото?

Понякога работи.

Понякога сред всички тези праскачки, куци елени, ритници по пода и движения, достойни за документален филм на National Geographic, някоя дама наистина се усмихва.

Може би защото си забавен.

Може би защото си симпатичен.

Може би защото и тя е изпила две-три напитки.

Причината няма значение.

Важното е, че природният цикъл е завършен успешно.

Ако трябва да обобщим научно изследването, можем да стигнем до следния извод:

Мъжете и птиците не сме чак толкова различни.

И едните, и другите танцуваме нелепо.

И едните, и другите се надяваме някой да бъде впечатлен.

Само че птиците разчитат на еволюцията.

Ние разчитаме на промоцията „бутилка с безалкохолно“.

И честно казано, засега системата работи.

Горките птици.

Сподели за здраве и пари!