Пътували ли сте до Съдебната палата с трамвай номер 5? Аз го правя всеки ден, затова имам какво да ви разкажа…
В началото бе градският транспорт
По принцип си падам суетна… Чантичката, червилцето, очилата. Колко й трябва на една уважаваща себе си дама? Да, ама да не си мислите, че е много лесно? То хубаво си обичаш да си пазаруваш, ама бива ли да трябва пък и всеки път да си ги съчетавам с оранжевия трамвай номер 5… Ами то си е сложно да ви кажа.
През целия аромат на пълнени чушчици, чесън и Lotto Pizza до яко вмирисаните на цигари якенца в 8 ч. сутринта, все повече си мисля, че някой трябва да напише пътепис: “До Съдебната палата и назад”. Цял човешки живот можеш да разкажеш гледайки някой от Княжево до Центъра. Да не забравяме мелодиите на звънене: “Лелеееее, сякаш пред църквата някой оставил е бебееееее”, “Чалга пеперудки във а-аааа” и тук-таме “Kiki, do you love me”… И винаги се оставя цялата песен да прозвъни, че да се чуе нали… колко сме готини. Абе въобщее… Няма лошо.
В средата бе свободното място
Ами тези, дето са видели свободно място в трамвая от най-отдалечената му точка… Леле каква борба за живот е това. Сякаш виждаш лудите лелки в Щатите по време на намаленията. Need for Speed пасти да яде. Близо ли си до свободно място, БЯГАЙЙЙ! И винаги има едно леко промърморване: “Ам ш мож понеж ник…”… и сяда… Да бе, няма проблем. Може, понеже НИКОЙ не иска да седне. Да бе. А онзи чичко, дето направи тайно снимка на една дама, видно по-възрастна от него, защото имаше така малко по-изразен бюст? Тоо, добре, ама да ви кажа малко гнусно беше… И така скришничко намести телефона в изправено положение, натисна бутона за снимане и по най-бързия начин си го прибра. Телефона де. Емии.. това си е. А тя дори си беше гадна. Ама както и да е.
В края бе Съдебната палата
Ами, като трябва да се слиза… Е това е моментът, в който буквално ми се реве. Нищо, че ти също слизаш, ти не си важен, махай се да мина. Лелеее, сакън да не пропуснат спирката, която е на 200 м от другата. Интересно е да ви кажа. Кара ви да се замислите над живота си и това дали ще го запазите докато стигнете до Центъра. Абе, честно казано от цялата тази история, вече втора година си мисля: “Искам да изглеждам добре за работа, искам тази чанта, хапва ми се това, искам онзи телефон…” и все се сещам… ми то няма да ми отива на трамвая бе.
П.П. Искаш ли и ти да напишеш такава статия в haha.bg? Регистрирай се и напиши черновата от профила си. Ние ще редактираме материала, ще го публикуваме и ще се погрижим да достигне до хиляди читатели. А ти ще обереш славата!
